За едно ползотворно сътрудничество във връзка с изучаването на римско право в Юридическия факултет на Софийския университет

От 2010 г. по програма „Еразмус“ за първи път в Юридическия факултет  гостува проф. Ванеса Понте Аребола, която преподава Римско право в университета в Кордоба. Контактите с нея установиха студенти от факултета, които се обучаваха в Испания за един или два семестъра. С това се постави началото на едно сътрудничество, което даде неочаквано добри резултати и постави началото на една нова учебна дисциплина.

В съвременните университети романистичните дисциплини обикновено се изчерпват с изучаването на римското частно право в  бакалавърската степен на юридическото образование, най- често под формата на „Институции” ^[1]. Това състояние на нещата е функция от основната цел на академичното изучаване на римскоправната традиция- да подготви студентите за по- задълбоченото изучаване и разбиране на правото в неговото историческо развитие, за влиянието на античното право върху формирането на съвременните правни системи, за процесите на рецепцията и кодификацията, за изходната обща основа, върху която е изградено правото на съвременна Европа.

Самата теория на приемствеността в правото притегля сравнителния анализ предимно към институтите на частното право и това се отнася особено за римското частно право, което се приема, че е фундаментът на съвременното европейско частно право ^[2]. Въпросите на публичното право се засягат предимно във връзка с източниците на правото, респ. компетентността на различните държавни органи да създават правни норми, съответно юрспруденцията и съдебната практика като източници на правото, но предимно във връзка с регулирането на частноправните отношения. Съвременните изисквания към университетското образование в неговата интегрираност и унифициране в различните държави на Европейския съюз постепенно поставят въпрос за нова систематика в изучаването на римското право. В тази връзка все по- често се търси римскоправната основа на съвременните публични институти като база за изграждане на едно по- общо познание за публичното право, независимо от националните особености на отделните държави и като продукт на тяхното историческо развитие. И ако в края на ХІХ в. се издават общи учебни курсове по публично право, традицията се възобновява с едновековно прекъсване в края на ХХ в. и началото на ХХІ в. Това развитие е във връзка с концепцията, че римското право- както частното, така и публичното, могат да се разглеждат като общото обединително начало, от което започва развитието на правото в Европа ^[3].

В това отношение испанската романистика е една от най- сериозно представените както в научен, така и в преподавателски план. От особено значение е научната школа, създадена в края на ХХ в. от акад. Антонио Фернандес де Бухан, професор по римско право в Автономния университет в Мадрид и директор на колекцията на издателство Дикинсон по римско право. Испанските учени, които участват в нея, посвещават значителна част от своите изследвания към представянето на публичноправните институти, действащи в Римската империя и на територията на провинциите на иберийския полуостров. Те работят предимно в областта на институциите на римското административно право, намерили своя проекция в най- актуалните съвременни публичноправни проблеми- гражданство и местожителство^[4], концесии и лицензии^[5], изграждане и финансиране на публични работи^[6], вкл. пътища и инфраструктура^[7], осъществяване на публичните услуги^[8], данъчна и митническа система^[9], урбанистика и устройство на територията^[10], опазване на околната среда^[11], управление на публичната собственост^[12], държавната служба ^[13], правен режим на водите^[14], хазарта^[15] и пр. Наред с това в голяма част от юридическите факултети в Испания под тяхно ръководство като избираема дисциплина се изучава римско публично право, римско административно и финансово право и класически основи на демокрацията и публичноправната уредба в съвременна Европа [16].            

           Присъединяването на българската романистика към тази нова тенденция в изучаването на правото в Древния Рим стана спонтанно. То започна с публичните лекции, организирани в рамките на програма „Еразмус“, които още от 2010 г. предизвикаха много голям интерес както у студентите, така и у преподавателите по публичноправни науки[17]. Така през 2012 г. беше организиран по проект за научни изследвания на Софийския университет голям научен форум с участието на голяма част от испанските колеги, ангажирани с проблематиката по темата „Римско и съвременно публично право“. Два дни по- късно в Пловдивския университет се проведе конференция на тема “Развитие на публичното право- традиции и съвременност[18]. Самият акад. Фернандес де Бухан беше гост на конференциите и основен докладчик. Той пое ангажимент и статиите на българските участници в конференцията бяха публикувани в бр. 20 на Revista General de Derecho romano[19]. Публикациите на всички испански колеги бяха включени в сборници. На конференция в Националния институт по правосъдие акад. Фернандес де Бухан представи пред българските магистрати законопроекта за доброволната юрисдикция в Испания [20]. Като ръководител на законодателната парламентарна група акад. Фернандес де Бухан успя след бурни дебати и продължителни изменения и допълнения да доведе до финално гласуване законопроекта, който наскоро влезе в сила в Испания[21].

           Активното сътрудничество с научната школа на акад. Фернандес де Бухан беше отбелязано на тържествена церемония на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, на която на 18 октомври 2013 г. той беше избран за doctor honoris causa [22]. В последвалата научна конференция „Религиозната толерантност от Древността до наши дни“, посветена специално на 1800 години от издаването на Миланския едикт, взеха участие присъстващите професори от Испания, а статиите им бяха издадени в специален сборник [23].

           Благодарение на тези инициативи Факултетният съвет на Юридическия факултет на СУ гласува създаването от 2013 г. на нова изборна дисциплина-„Римско публично право“, която вече две години събира голяма част от студентите- първокурсници в аудиториите[24]. През 2013 г. излезе от печат и една книга, събрала в себе си основните мои публикации по публично право, което заедно с издадените от конференциите сборници е основната дидактична литература към момента [25]. Предговорът към нея е от акад. Фернандес де Бухан, а проф. Ванеса Понте и проф. Салвадор Руис Пино присъстваха на представянето й в Софийския университет през 2014 г.  , като в сп. „Общество и право“, кн. 4 от 2014 г. е публикувана рецензията на проф. Понте за книгата [26].

Сътрудничеството с испанските колеги продължи и в рамките на проекта „Състояние и перспективи на юридическото образование в България“. На 30 октомври 2013 г. се проведе конференция, на която участва проф. Габриел Мария Херес Крамер от Университета CEU Cardenal Herrera във Валенсия, Испания. Той представи състоянието на юридическото образование в Испания и основните задачи, окито стоят пред него в близко бъдеще[27]. На сайта на проекта беше публикувана и статията на проф. Мария Хосе Браво Бош от университета във Виго „Практическият казус като активна учебна методология по римско право“.[28]            На 13 юни 2014 г. Юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”  беше домакин на международна конференция, посветена на електронното обучение по право[29] . Бяха представени опитът и перспективите за развитие на електронното и дистанционното юридическо образование в Испания, Италия и Франция. Споделеният опит за дистанционното обучение по право  в лекцията на проф. Федерико Фернандес де Бухан от Националния университет за дистанционно обучение (UNED) в Мадрид, който е и декан на Юридическия факултет в него, предизвика особен интерес.

В тази връзка в електронното списание „Юридическо образование“ публикувах статията „Съвременни методи при преподаването и изучаването на римското право“[30], в която представих опита на колегите- романисти от сектора по римско право на Юридическия факултет на Университета в Кордоба да създадат специализиран сайт с дидактична насоченост по римско право[31], който  съществува едва от 19 март 2014 г. Споделяйки опита им, както и със сътрудничеството на другите колеги от испанските университети, от началото на 2015 г. вече е факт първият в България, а според някои колеги- и в източна Европа, сайт по римско право и романстична традиция на Юридическия факултет на Софийския университет- IUS ROMANUM[32]. Той е приютил и първото електронно списание със същото заглавие. В неговия първи брой, посветен на 2000 години от смъртта на император Октавиан Август, активно участие взеха испанските колеги[33]. Те са и активни участници и референти в Международния научен съвет на списанието начело с акад. Антонио Феранндес де Бухан[34]. Самият сайт и списанието излизат както на български, така и в съкратена версия на испански, италиански, френски, английски и руски език. За интереса и съпричастието говорят както писмата до редакцията, така и статистиката на посещенията на сайта[35].

           По- нататъшното развитие на сътрудничеството ни с колегите от Испания има ясно определени цели и задачи- организиране на международна научна конференция в София, участие в техни проекти и научни форуми, съвместно издаване на дидактични материали и пр. Като изразявам още веднъж благодарността си на всички колеги от Юридическия факултет на Софийския университет за подкрепата, се надявам на по- нататъшно активно участие в тези инициативи и приятелско съпричастие.